ОТЗИВ      ЗА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ                                                                                   

От 26 до 28 октомври 2016 г. в София се проведе Научна конференция на тема „Българският език – древен, съвременен,единен“, посветена на 80-годишнината на проф. Благой Шклифов. Конференцията се  организира  от  БАН, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, Секция „Етнолингвистика“, Институт Балаши  - Унгарски културен  институт и Македонски научен институт.                                                                                                                                                           

Проф. Благой Шклифов (1935 – 2003) е виден български езиковед, диалектолог, изследовател на югозападните  български говори. Той е записал, изследвал и публикувал множество български диалектни текстове. Дълги години е  ръководител на  Секция „Етнолингвистика и ономастика“  в  ИБЕ.                                                                                              

Конференцията се проведе в четири секции:                                                                                                       

Секция 1: История на езика и родова памет;                                                                                                               

Секция2: Етнолингвистика и ономастика;                                                                                                               

Секция 3: Съвременен български език;                                                                                                                           

 Секция 4: Диалектология.                                                                                                                                         

Модератори на Първа секция бяха доц. д-р Мария Китанова, ръководител на Секция „Етнолингвистика“ в ИБЕ,  и  доц. д-р Неда Павлова. Бяха  представени  доклади, посветени на  южнославянски писмени паметници, на нов езиков и етнографски  източник –село Негован в гръцка  Македония, на лингвистичните стратегии на македонизма и др.                                                 

Модератори на Втора  секция бяха доц. д-р Мария Витанова и гл.ас. д-р Йоанна Кирилова от Секция “Етнолингвистика“, ИБЕ. Изнесените доклади разглеждаха въпроси на славянската терминология, топонимия, антропонимия, лингвокултурология.    

Модератори на Трета секция бяха доц. д-р Палмира Легурска и д-р Калина Мичева от Секция „Етнолингвистика“, ИБЕ. Представени бяха проблеми на социолингвистиката, на препода              

Модератори на  Четвърта секция бяха  доц. д-р Лиляна Василева и доц. д-р Славка Керемидчиева от Секция „Българска диалектология и лингвистическа география“, ИБЕ. Разгледан бе приносът на проф. Благой Шклифов в изследването на  югозападните български диалекти, а също бе представена  работата по Общославянския лингвистичен атлас.                                 

Ст.преп. Миглена Маринова от катедра „Славянски езици“, ИУ – Варна, изнесе доклади в три от секциите, представящи различни аспекти от проучванията й на традиционната култура и местния говор на еркечкото село Па̀дина, Варненско.      

 В Секция 1: История на езика и родова памет, доклад: Еркечките детските игри като резервен антропогенен ресурс на културния туризъм.   

В Секция 2: Етнолингвистика и ономастика, доклад: Антропонимната система  на  еркечкия говор на с. Па̀дина, Варненско.                                                           

В Секция 4: Диалектология, доклад: Названия, свързани с тъкането, в еркечкия говор на с. Падина, Варненско.                                                                                                                                                     

Доц. д-р Китанова, ръководител на Секция „Етнолингвистика“, ИБЕ, предложи на ст.преп.М. Маринова да направи речник на еркечките детски игри, тъй като  досега те не са описани. Доц. д-р Неда Павлова и доц. д-р Славка Керемидчиева препоръчаха изследванията за традиционната култура и говора на с. Падина, Варненско, да се обобщят в един цялостен труд, тъй като имат приносен характер.                                                                                                                                                                                               

Ст. преп. М.Маринова