ПРОГРАМА ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
за кандидатстудентски изпит за учебната 2010/2011 година
в Икономически университет - Варна

1. Създаване и укрепване на българската държава. Славяни.Стопанско развитие, обществен строй,религиозни вярвания,обичаи и нрави. Славянска колонизация на Балканския полуостров. Прабългари. Бит, поминък, обществено - политическо развитие, религия и обичаи. "Стара Велика България".
Причини, условия и фактори за създаване на българската държава. Хан Аспарух. Създаване на държавата - взаимоотношения между славяни и прабългари,граници, устройство, външна политика. Укрепване на държавата при хан Тервел.
2. Утвърждаване и издигане на българската държава през първата половина на IХ в. Управлението на хан Крум. Войни с Византия. Вътрешна политика. България при хан Омуртаг. Отношения с Византия и Франкската империя. Завършване на процеса на централизация на българската държава. Административна уредба. Строителство. Териториално разширение при хан Маламир и хан Пресиян.
3. България в годините на управлението на Княз Борис I. Външна политика (852 - 863 г.). Обществено-икономически и политически предпоставки за приемане на християнството. Покръстване на българите. Процесът на християнизация и реакцията срещу него. Дипломацията на княз Борис I за създаване на самостоятелна българска църква. Първоначално устройство на българската църква. Значение на покръстването.
4. Начало на славянобългарската книжнина. Създаване на славянската писменост. Кирил и Методий - първи славянски просветители. Моравската мисия на двамата братя и резултатите от нея. Възникване на Плисковско-Преславската и Охридската книжовни и културни школи. Формиране на българската народност.
5. Политическо и културно могъщество на България при цар Симеон Велики. Симеон Велики - последовател на делото на княз Борис I. Войни с Византия. Войни със Сърбия и Хърватско. Последици от войните. "Златен век" на българската култура. Развитие на архитектурата, приложното изкуство и книжнината. Значението на "Златния век" за културното развитие на другите славянски народи.
6. Отслабване на българската държава и падането и под византийска власт. Управление на цар Петър І (927-971 г.). Отношения с Византия. Провъзгласяване на България за царство и българската църква за патриаршия.  Поява на богомилството. Походите на киевския княз Светослав в България. Завладяване на Източна България и столицата  Преслав през 971 г. Самуилова България. Последни героични сражения с Византия. Причини за завладяването на Първото българско царство през 1018 г.
7. Възстановяване и укрепване на Втората българска държава (1185 - 1207 г.). Положението на българския народ под византийска власт. Борби на българския народ за освобождение. Варварски нашествия. Въстанието на Асен и Петър и възстановяване на българската държава. Цар Калоян. Икономическо и политическо укрепване на българската държава. Войни с Византия Завършване на освободителното дело на Асенeвци. Дипломацията на цар Калоян. Отношенията с Латинската империя.
8. Могъществото на българската държава при цар Иван Асен II. Управлението на цар Иван Асен II. Отношенията му с Унгария, Епир, Никея и Латинската империя. Скъсване на унията с Римската църква. Българо-Никейски съюз. Възстановяване на българската патриаршия. Вътрешна политика на цар Иван Асен II. Стопанско развитие и разцвет на феодалните отношения през първата половина на ХIII в. Административна уредба и културен подем.
9 . Борбите на българския народ против турското владичество (XV - XVII в.). Османската феодална система и положението на българския народ. Борбата срещу османските завоеватели през XV в. Въстание на Константин и Фружин и кръстоносните походи на Владислав Варненчик и Янош Хуниади. Предпоставки за съпротивата на българите. Селската съпротива и българското хайдутство. Българските антитурски въстания през XVI - XVII в.: Първо Търновско въстание; Второ Търновско въстание; Чипровско въстание; Карпошово въстание. Историческо значение на българската съпротива.
10.  Ранно българско възраждане (ХVIII в. - първата четвърт на ХIХ в.). Същност на възрожденската епоха. Хронология и периодизация на възрожденската епоха. Обществено-икономически промени в българските земи през ХVIII и началото на ХIХ в. Зараждане на националноосвободителната идеология. Паисий Хилендарски и "История славяноболгарская". Софроний Врачански - книжовна и политическа дейност.
11. Движение за новобългарска просвета и култура през Възраждането. Предпоставки за възникване на просветното движение. Основни етапи. Културни процеси - книжнина, изкуство и читалища. Новобългарски училища в Мизия, Тракия и Македония. Видни просветители. Външни влияния. Характер и значение на възрожденската култура. Основни тенденции в развитието на книжовността, литературата, периодичния печат, науката, изкуството. Формиране на възрожденската интелигенция.
12. Църковно-националните борби на българския народ през Възраждането. Положението на българската църква след падането на България под турска власт. Причини, етапи и характер на борбата. Първи прояви на съпротивата срещу гръцките духовници. Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Църковната борба след Кримската война. Идейни течения. Великите сили и българският църковен въпрос. Създаване на Българската екзархия. Формиране и легитимиране на българската нация.
13. Начало на организирано националноосвободително движение (50-те и 60-те години на ХIХ в.). Обществено-икономически и политически промени в българските земи след Кримската война. Г. С. Раковски - идеолог на националноосвободителната борба. План за освобождението на България. Идеята за балканско сътрудничество. Политически организации и течения сред българската емиграция през 50-те и 60-те години на ХIХ. Таен български централен комитет. Добродетелна дружина. Одеско българско настоятелство. Изпращане на чети в България.
14. Образуване и дейност на БРЦК (1869 - 1875 г.). Основаване на БРЦК. Идеологията на Любен Каравелов и неговата политическа дейност. Създаване и дейност на вътрешната революционна организация. Идеологията на Васил Левски. Изграждане на комитети в България. Уставът на революционната организация. Гибелта на Левски - удар върху революционното движение. Изостряне на революционната обстановка в България през 1874 - 1875 г. Христо Ботев начело на БРЦК. Революционните възгледи на Ботев. Нарастване на кризата в Турция и въстанието през 1875 г.
15. Априлското въстание - 1876 г. Гюргевски революционен комитет и неговите решения. Подготовка, избухване и ход на Априлското въстание. Подвигът на Христо Ботев и неговата чета. Характер и значение на Априлското въстание. Световната общественост в защита на българския народ. Националноосвободителното движение след Априлското въстание. 
16. Освобождението на България (1877 - 1878 г.). Българският въпрос в Източната криза. Цариградската конференция. Дейността на руската дипломация. Западните велики сили и българският въпрос. Обявяване на Освободителната война. Стратегически планове на руското командване. Ход на войната. Участие на българите във войната. Санстефански и Берлински договор. Значение на Руско-турската освободителна война.
17. Възстановяване и уредба на българската държава след Освобождението. Временно руско управление. Народна съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес. Комитетите "Единство". Кресненско-Разложкото въстание (1878 - 1879 г.). Създаване на Търновската конституция. Изработване на Органически устав за Източна Румелия.
18. Обществено-икономическо и политическо развитие на Княжество България от Освобождението до 1885 г. Промени в поземлената собственост. Състояние на занаятите и търговията. Развитие на промишлеността. Политически партии. Управление на консерватори и либерали. Държавен преврат и режим на пълномощията. Борба за запазване на конституцията.
19. Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Уредба на Източна Румелия. Обществено-икономическо и политическо развитие. Първи опит за съединение. Движение за съединение. Създаване на БТЦРК. Подготовка и провъзгласяване на Съединението. Отношението на балканските държави и Великите сили към Съединението. Дипломатическа и военна защита. Признаване и значение на Съединението.
20. Обществено-икономическо, политическо и културно развитие на България след Съединението до края на ХIХ в. Политическата криза през 1886 - 1887 г. Режимът на Стамболов. Стопанска политика. Външна и вътрешна политика. Политически борби. Социално-икономически идеи и обществени движения в края на ХIХ в. България при управлението на Народната партия. Вътрешна и външна политика. Режимът на радославистите.
21. Националноосвободително движение в Македония и Одринска Тракия (1878 - 1912 г.). Обстановката в новоосвободените български земи след Берлинския конгрес. Положението на българите в европейските вилаети на Османската империя. Възникване и развитие на националнореволюционното движение. Народностна дейност на Българската екзархия. ВМОРО. ВМОК. Патриотично движение в България. Илинденско-Преображенското въстание. Последици и значение. ВМОРО след въстанието.
22. България в началото на ХХ в. (1901 - 1912 г.). Вътрешна и външна политика на правителствата. Обявяване на независимостта на България през 1908 г. Подем в развитието на индустрията, селското стопанство, транспорта, търговията и кредитното дело през периода.
23. България в Балканските войни и Първата световна война (1912-1918  г.). Националните противоречия на Балканите. Подготовка на България за войната. Създаване на Балканския съюз. Балканската война. Характер и значение. Противоречия между съюзниците. Междусъюзническа война. Мирни договори. Първа национална катастрофа.
24. България след Първата световна война (1919 - 1923 г.). Политическо и икономическо положение в страната след войната. Ньойският мирен договор. Управление на БЗНС - вътрешна и външна политика. Политически борби. Превратът на 9 юни 1923 г.

Програмата по история на България обхваща учебното съдържание, изучавано в средните училища. Освен посочената литература кандидат-студентите могат да ползват и други научни исторически изследвания и публикуван изворов материал.
Към писмената работа на кандидат-студентите се предявяват следните основни изисквания: задълбочени знания по история на България, правилен подбор на фактите и оптимален подход при анализа и обобщаването им, умение за разработка на писмена тема по история, целенасоченост, добра езикова грамотност и логическа последователност. Желателно е кандидат-студентите да покажат информираност за изворите и историографията по темата.

Основна
1.  Ангелов, П., Д. Саздов, И. Стоянов. История на България (681 - 1944 г.), т.1. София, 2003.
2.  Гюзелев, В. и др. История и цивилизация (учебник за ХI клас). София: Просвета, 2001 - 2007.
3.  Лазаров Ив. и др. История и цивилизация. В. Търново: Слово, 2001 - 2007.
4.  Любенова, Сн., Т. Парушев. Примерни тестове за конкурсен изпит по история. Варна: Наука и икономика, 2010.
5. Мутафчиева, В. и др. История и цивилизация. София: Анубис, 2001 - 2007.
6.  Николов, Ал., М. Делев, Ал. Иванчев, В. Янчев. История и цивилизация (Учебник за  ХІ клас). София: Просвета, 2002 - 2006.
7.  Саздов, Д., Р. Попов, Л. Спасов. История на България (1878 - 1944 г.), т. 2. София, 2003.

Допълнителна
1.  Бакалов, Г., и др. История на българите, т. 1. София: Знание, 2003.
2.  Бакалов, Г., и др. История на българите, т. 2. София: Знание, 2004.
3.  История на България, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8. София: БАН.
4.  Лазаров, Ив. и др. История на България. Текстове и конспекти за кандидат-студенти. Велико Търново: Слово, 2003.