Правила и примери за цитиране на литература

Правила и стандарти за цитиране на литература

Основно изискване при представяне на всеки писмен труд е добавянето на списък на използваната литература. За съставянето му е необходимо да се уточни с редакционната колегия какви са конкретните изсквания за това. В България действащ стандарт за библиографско цитиране е:

  • БДС ISO 690:2011 Информация и документация. Ръководство за библиографски позовавания и цитиране на информационни ресурси (Примери на библиографско позоваване) (по-подробно вж. в база "Статии" в локалната мрежа на библиотеката).

Съществуват следните общовалидни правила :

  • 1. Документът трябва да се описва de visu.
  • 2. При цитирането на документ (използван източник) е необходимо да му се състави библиографско описание със следните елементи (Зaдължителните са отбелязани със *) ; разделителните знаци (пунктуация) между елементите при цитиране са опростени и изписани в таблицата по-долу. Знакът две наклонени черти “//” заменя знака “ . – “ или предлога “ В : “ (“ In : “), употребява се да покаже, че се цитира част от документ, публикация в различни видове издания.

  • Авторска отговорност* - може да бъде фамилията на автора, първата дума от заглавието (когато авторите са над 3-ма), колективен автор ( учреждение, институция и др.), условна редна дума за официални документи (закони, наредби и др. )
  • . Заглавие* - основно заглавие на документа взето от заглавната страница.
  • . Подзаглавни данни - Подзаглавие, даващо сведение за вида или типа на изданието, броя на томовете и др., напр. : . Сборник ; . Учебно пособие ; . Монография ; . Въведение в ... ; . В 3 т.
  • . Вторична авторска отговорност - имена на автори, индивидуални и колективни ; Имена на други лица, отнасящи се към даденото издание (преводач, редактор и пр.).
  • . Сведения за изданието* - поредност и характеристика на изданието, ако има посочена, напр. : . 2. доп. и прераб. изд. При многотомни издания се посочва конкретния том или част, напр. : . Т. 2 или . Ч. 3.
  • . Поредни единици* - за периодични издания, година(-и), номер(-а) или том(-ове)., напр. : . 2002, N 4
  • . Място на издаване* - местоиздаване, напр. : . Варна
  • , Издателство* - издаваща институция, име на издател, напр. : , СТЕНО
  • , година на издаване* - напр. : , 2002. Посочват се за конкретния том/част – при многотомни, ако е различна за отделните томове/части.
  • . Физическа характеристика - брой на страниците, наличие на таблици, схеми, образци и др., напр. : . 308 с.
  • . (Серия) - номерирана поредица или част от многотомно издание с общо заглавие. В кръгли скоби се посочват заглавието и номерът на частта, отделени със запетая, напр. : . (Унив. библ., N 392) . (История на България, т. 6., ч. 2)
  • . Забележки - допълнителни данни по желание, напр. 2 компакт диска : . 2 CD
  • . Международен стандартен номер

            ISBN – за непериодични издания – книги

            ISSN – за периодични издания – списания и др.

            ISN – за графични, нотни и картографски издания

Примери за цитиране :

1. Цитиране на сборници с нормативни документи :

Счетоводно законодателство 2002 г. Нормативни актове. Състав. Александър Колчев, Пламен Ангелов. София, ИК ПАКС, 2002. 536 с.

 

2. Цитиране на книга от един автор :

Увалиев, Николай. Вековете на Атанас Буров. Варна, Данграфик, 2007. 424 с.

 

3. Цитиране на книга от двама автори :

Асенова, Мариана, Симеонов, Стефан. Фондови борси. Велико Търново, Абагар, 2004. 662 с.

 

4. Цитиране на книга от трима автори :

Кашева, Мария, Тулешкова, Олга, Куюмджиев, Иван. Бази от данни. [Учебник за студентите от ИУ – Варна]. Варна, Наука и икономика, 2009. 268 с.

 

5. Цитиране на книга над трима автори:

Задължително се посочват имената на първите трима, а останалите, по желание, се изпускат с означението “и др.” или “et al.” в зависимост от целите на цитиращия.

Ламбова, Маргарита Николова, Русев, Чавдар Русев, Косева, Димитричка Косева, Стоянова, Ваня Трифонова. Статистика. [Учебник за студентите от ИУ – Варна]. Варна, Стено, 2008. 308 с.

 

6. Цитиране на многотомно издание :

Фотев, Георги. История на социологията. Т. 1 – 2. София, ИК Труд, 2002. 375 с., 616 с.

 

7. Цитиране на част от документ (публикация в сборник или списание):

- материал от сборник : Мойнов, Мойно. Управление на информационния ресурс. // Информационен мениджмънт на предприятието. Сб. докл. от симпозиум с междунар. участие. Унив. изд. Икон. унив. – Варна, 2002, с. 121 – 128.

- статия от списание : Бояджиева, П. Съвременните университети – между автономията, отчетността и отговорността. // Стратегии на образователната и научната политика, 2002, N 2, с. 42 – 63.

- статия от вестник : Георгиев, Огнян. Превратът WikiLeaks : Информационната ера отпразнува пълнолетие с гръм и трясък. // Капитал, № 48, 04 дек. 2010.

 

8. Цитиране на компакт диск:

Статистически годишник 1998, 1999, 2000, 2001. Национален статистически институт [CD-ROM]. София, НСИ, [2002]. - 324MB.

 

9. Цитиране от правно-информационни системи – Сиела, АПИС и пр.

Закон за митниците. В сила от 01.01. 1999. Сиела Норми. Актуална към ДВ бр. 32 от 28. 04. 2009.

Закон за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г., изм. и доп.).

ЗЗП: Закон за защита на потребителите. Обн. в ДВ от 10.06.2006 г., изм. ДВ. бр.18 от 1 Март 2001 г. Достъпно на: <http: //lex.bg/bg/laws/ldoc/2135513678>.[29.02.2001].

 

10. Цитиране на дисертация:

Николова, Бистра. Моделирането в системата на дънъчния контрол. Дис. Варна. 2012.

Съществуват различни начини за цитиране на използваната литература :
I. Цитиране под линия : В текста се отбелязва с цифра поредния номер на използвания източник, който съвпада с този под линията в края на страницата.

II. Цитиране с препратка към списъка на използваната литература (библиография) в края на писмения труд : В текста се отбелязва в прави скоби [ ] с цифра поредния номер и страниците (от – до) на използвания източник, напр. [12 ; с. 17 – 18].

III. Оформяне на списъка с  използвана литература

В зависимост от предназначението на списъка, вида на използваните препратки и целта на автора подреждането на източниците може да бъде представено различно:

1. Цифрово подреждане - информационните ресурси са подредени по цифровата стойност на номерата, т.е. по реда на появяване на препратките в текста.

2. Азбучно подреждане - при това подреждане водещ елемент са фамилните имена на авторите, организациите/институциите или заглавията. При съвпадение на имената (лични или колективни) заглавията на документите се подреждат азбучно. При наличие на литература и на латиница, първо се подреждат описанията на кирилица.

3. Азбучно-хронологично/хронологично-азбучно подреждане - подреждането в отделните години спазва принципите на азбучното подреждане.

4. Хронологично подреждане - при хронологичното подреждане на библиографските описания водещ елемент е годината на създаване или публикуване на документа.