Преди повече от сто години, на 1 октомври 1888 г., в България се открива първото висше училище - Висш педагогически курс, което по-късно става Софийски университет. През 1895 г. се създават три основни факултета - историко-филологически, физико-математически и юридически.

Сградата на университета - 20-те години на миналия век

   Раждането на българско висше училище е обосновано от обществени аргументи като назрялата нужда от създаването на институция на националната идентичност, обслужваща нацията и нейните практически потребности, която да фокусира в себе си цялостния космос на знанието. Съкровената българска надежда за университет е подхранвана и от твърде прагматични мотиви - подобно висше учебно заведение ще произвежда крайно нужните на държавата чиновници, правни кадри, учители. Някои са убедени, че е по-добре да се създаде само специализирано приложно-техническо училище “за стопанството и индустрията”, както е гласяло известното завещание на братя Евлоги и Христо Георгиеви, а друг вид образование да се получава в европейските университети.

   На 23 януари 1904 г. със специален закон за университета държавното висше училище в София се обявява за университет. Името “университет” замества названието “висше училище” и става своеобразен символ, който черпи смисловите си внушения от многовековната традиция, в която е залегнала идеята за истината, за единството на знанието и свободата, за универсума на науката и културата.

   Не закъснява и появата на първото българско висше търговско училище. Идеята за създаването му е плод на стопанския и културния подем, характерен за края на първото десетилетие на миналия век, и на нарасналата необходимост от стопанско образование. В началото на ХХ в. гр. Варна се утвърждава като един от основните търговски центрове на България. През 1911 г. ръководителите на Варненската търговско-индустриална камара обмислят възможността да се създаде Висше търговско училище, но избухналата война забавя осъществяването на тази идея. Решение за създаването му се взема през 1914 г. на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара.

   Отпуснати са средства за бъдещия университет, но откриването му става на 14 май 1920 г. след решение на ХХV сесия на Варненската търговско-индустриална камара. На тази дата се поставя началото на българското висше икономическо образование. Институциализирането на първото българско Висше търговско училище е осъществено на 28 септември 1920 г. със заповед на тогавашния министър на търговията, промишлеността и труда. Така се създава вторият български университет.

 Ръководството на училището се поверява на Върховен училищен съвет. Учебните занятия започват през есента на 1921 г. в сградата на търговската гимназия, чийто трети етаж е построен специално за нуждите на висшето училище. Те се откриват тържествено в актовата зала 101 с благословията на Варненско-Преславския митрополит Симеон. Приветствие поднася и лично цар Борис III. Присъстват членовете на търговската камара, банкери, търговци, индустриалци.

проф. Цани Калянджиев

    Първият ректор на Висшето търговско училище е радетелят за неговото създаване, проф. Цани Калянджиев. Роден е в Лясковец през 1866 г. Завършва гимназия във Варна, учи техническа химия в Московското императорско училище, завършва университета в Цюрих. Пет години живее в САЩ, където работи като химик във фабрика за производство на бои и химикали. През 1896 г. се завръща в България и постъпва като учител по химия в търговското училище в Свищов. Бил е химик в Министерството на търговията, в Дирекцията на народното здраве, преподавател в частното търговско училище в София. През 1904 г. Цани Калянджиев е поканен от Варненската търговско-индустриална камара да помогне за създаването на средно търговско училище в града.

   През 1914 г. по негово настояване е построена сградата на търговското училище и се поставя въпросът за откриване на висше търговско училище. Търговската камара командирова Цани Калянджиев да проучи европейската университетска традиция и да потърси преподаватели. На 14 май 1920 г. във Варна се открива дълго жадуваното висше училище по търговия. Цани Калянджиев е назначен за ректор с научното звание “извънреден професор”. След защита на научен труд е избран за редовен професор по стокознание. До 1933 г. той е ректор на висшето училище. Научното творчество на проф. Цани Калянджиев е посветено не само на химията, стокознанието, стопанското развитие и търговията, а включва редица изследвания по въпросите на общото и професионалното образование. Преди смъртта си, на 28 март 1944 г., той завещава средства на Висшето търговско училище, за да се осъществи несбъднатата му мечта - създаване на научноизследователски институт за стопански проучвания.

   Първите преподаватели във Висшето търговско училище са творчески личности, интелектуалци, които стават посредници между европейското културно пространство и едва прохождащата българска стопанска интелигенция. Те идват от Русия, Париж, Будапеща, специализирали са в Берлин, Лайпциг и Мюнхен, Виена, Падуа, Женева, Прага. Сред тях са руските професори Феодор Белмер - професор по счетоводство; професорът по политическа икономия и теория на статистиката Наум Долински; професорът по статистика, икономическа география и финансова наука Оскар Андерсон. Научният авторитет на университета градят преподаватели като Янаки Арнаудов, професор по германска и славянска филология и философия; професорът по френска литература Иван Константинов; поетът Николай Лилиев, преподавал френски език; професорът по финанси Станчо Чолаков, който по-късно заема важни държавни постове - Министър на просветата, Министър на финансите, Управител на Българската народна банка; професорът по счетоводство Бойчо Бойчев; професорите Георги Свраков и Иван-Асен Ранков; доцентът по търговска кореспонденция Иван Екимов и още много други.

   Първият правилник, първите учебни планове и първите учебни програми на Висшето търговско училище са съставени по аналогична нормативна материя на Берлинското висше търговско училище, което има репутацията на най-модерното за времето си в цяла Европа. Правилникът регламентира подготовката на учители за средните търговски училища и следдипломно обучение на ревизори на търговски книги. До 1936 г. университетът подготвя икономисти с общ профил - счетоводители, финансови и търговски специалисти, а след това се формират два вида специалности - частно и народно стопанство, съществуващи до 1949 г.

   До 1925 г. Висшето търговско училище е с двегодишен курс на обучение, каквато е и практиката в повечето европейски висши икономически училища. От учебната 1925/26 до учебната 1936/37 г. то е с тригодишен курс на обучение, а след 1937/38 г. е вече с четиригодишен курс на обучение.

   През 96-годишното си съществуване варненската Алма матер сменя няколко пъти името си. До 1938 г. е Висше търговско училище, (известно под името Търговска академия). От 1938 до 1945 г. е Висше училище за стопански и социални науки, а от 1945 до 1953 г. - Варненски държавен университет “Св. Кирил Славянобългарски”. От 1953 до 1963 г. е Висш институт за народно стопанство, който от 1963 до 1990 г. носи името на Димитър Благоев. През 1990 г. с решение на Общото събрание висшето училище е обявено за Икономически университет - Варна, утвърден през 1995 г. от Народното събрание (ДВ, бр. 68/1.VIII.1995 г.).

Изложба посветена на 100 годишнината
от построяването на сградата
на Икономически университет – Варна