Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България се посреща такъв празник с традиции от старите времена.

Всяка година на 1 март българите осъмват с един от най-хубавите традиционни празници - на Баба Марта, на червено-бялата мартеница.

Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да изгори лицата на хората. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; когато е ядосана студ сковава земята. По-голяма част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.

Мартеницата - тези 2 усукани конеца - червено и бяло, носят своя неповторим символ. За българите, закачили си традиционната мартеница, червеното е цветът на кръвта, на живота, а бялото се приема като цвят на чистотата и щастието. Силно се вярва в магическата сила на червения цвят, който ще донесе здраве и сила. Всеки в себе си се надява, че бялата нишка от неговата мартеница ще му даде онова щастие, за което тайно си мечтае.

Тези бяло-червени нишки, толкова уникални, свързват българите по света, където и да са те, и означават винаги и еднозначно пожелание за здраве и щастие.

Мартеницата... Този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро. Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.

Баба Марта бързала,
мартеници вързала:
морави, зелени
бели и червени.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!