Ректорът на ИУ - Варна проф. д-р Пламен Илиев участва в 13-та Световна среща на българските медии в Кишинев /Молдова/ от 4 до 8 октомври 2017 г. Форумът,  организиран от БТА и Асоциацията на българските медии по света, събра представители на над 30 водещи медии от 15 държави.

Основната тема на срещата беше „Политики на близостта“, а работните дискусии визираха правата на българското малцинство и възможностите за образование на български език, новите платформи на образованието, връзката бизнес – образование - икономика, трансфера на кадри и технологии, и отговорността на медиите за съхраняването на българския език.

Проф. д-р Пламен Илиев участва в дискусиите, посветени на висшето образование: „Образованието и бизнесът – за икономика, базирана на знанието“ и  „Новите платформи на образованието“. В своето изложение той подчерта: „През последните 4 години по същество българските власти се отказаха в голяма степен от политиката на масовизация на висшето образование,  защото държавата рязко се оттегли поне за направленията, които нашият университет обучава – „Икономика“, „Управление“, „Туризъм“. Това е факт. Но когато държавата формира една политика /в случая 2007-а г./ и университетите я поеха като ангажимент, инвестираха – ние сме инвестирали в нов корпус милиони левове, а после се оттегля, въпросът е трябва ли да се сподели тежестта.  И за да не останете с грешно впечатление за моята позиция, трябва да кажа, че аз изцяло споделям това свиване на държавната поръчка, защото не може да се финансира нещо, което подкрепя много силно предлагането на определени специалности без да има съответното търсене. В момента се постига едно относително равновесие между търсене и предлагане на специалисти в тези три направления. Между другото те останаха най-ниско платени от държавата. Ще използвам случая да не се съглася с проф. Людмил Георгиев, че държавните университети не могат да бъдат предприемачески, да рискуват.  Напротив - нашият университет е пример в това отношение и аз ще свържа един-два факта с темата, по която дискутираме. В продължение на 6 години ние сме инвестирали около 9 милиона евро или 18 милиона лева – приоритетно в материалното обновяване и развитие, но и в редица нематериални неща, и нови проекти. Ще дам пример за това как бързо може да се реагира. През м. май се проведе една дискусия в Националния институт на  правосъдието в София, където се изнесоха интересни факти: в съдебната система в столицата над 65% от заетия персонал без магистратите е със средно образование. Във Варна е обратното. Това веднага ни провокира, действахме много бързо и разкрихме специалност „Съдебна администрация“. Тя не се нуждае от режим на регистрация и е от компетенциите на самия университет. Другото, което бих искал да визирам, е доколко един държавен български университет може да придобие образа на бизнес организация и функционира като такава. В момента това се случва, това е един развиващ се процес, а аз като ректор съм приел този факт и организирам нашата дейност като в една бизнес организация, т.е. бързо да реагираме, да инвестираме, да създаваме нови проекти. Това, което в момента искаме да направим, е да засилим връзката с бизнеса чрез съвместни проекти с водещи организации. От октомври работим точно в тази посока с новите ни рекламни материали, а идеята вече е реализирана със специалност „Финанси“ и водещи банки. Искаме да видим техните експерти вътре в учебната зала и в целия процес на обучение. В това отношение ни помага много европейският проект „Студентски практики“, който ни даде една платформа, а ние я доразвихме в мрежа за партньорство между университета и различни бизнесструктури, публични администрации. Мисля, че по този начин ние можем бързо да отговорим на това, което иска бизнесът. Много различни са отношенията университет – бизнес преди 5 години и сега. Тогава бизнесът беше дистанциран от университетите, той не се интересуваше много, смяташе, че има достатъчно персонал. Сега съвсем не е така –  факторът „човешки ресурс“ е този, който диктува в голяма степен редица условия.“

Освен проф. д-р Пламен Илиев по темите, свързани с образованието, своите позиции изразиха представители на още 6 университета в България: проф. д-р Любен Тотев – ректор на Минно-геоложкия университет, проф. д-р Людмил Георгиев - Нов български университет; доц. д-р Иван Марчевски – ректор на СА „Д.А.Ценов”, Свищов; проф. д-р Христо Бонджолов – ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”; проф. д-р Велизара Пенчева – ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев”; проф. д.н.т. Христо Белоев - председател на ОС, Русенски университет „Ангел Кънчев”; проф. д-р Тодорка Костадинова - зам.-ректор на Медицински университет – Варна, както и доц. Мария Фъртунова - директор Дирекция „Висше образование” в МОН.

Участниците в 13-та Световна среща посетиха молдовския град Тараклия, където присъстваха на официалното откриване на пресклуб на БТА. Градът е с близо 85% българско население и се гордее с Тараклийския държавен университет "Григорий Цамблак", в който от 12 г. се преподава на български език.

Специални гости на медийния форум бяха българският вицепрезидент Илияна Йотова, под чиито патронаж се проведе проявата, и молдовският президент Игор Додон. Участниците, събрани  в Националния музей на историята на Молдова, бяха официално  приветствани още от акад. Антон Дончев и Величкия епископ Сионий.